повелѝтелен

Значение на думата повелителен

‑лна, ‑лна, мн. ‑лни, прил. Книж.
1. Който изразява повеля, заповед; заповеднически, заповеден.
2. Спец. Който съдържа задължителни за спазване или изпълнение разпоредби, заповеди.
3. Който е наложителен, безусловен и изисква непременно осъществяване, разрешаване или удовлетворяване; неотменим.
4. Индив. Който прави силно впечатление, който произвежда силен ефект с фигурата, вида си; внушителен, величествен, импозантен.
◊ Повелително наклонение. Грам. Глаголна категория, чрез която говорещото лице изразява молба, заповед или подбуда за извършване на действието, напр.: П и ш и! П оч а к а й! Д а д о й д е! Можем ли да се научим да чувстваме?..Възможно ли е сериозно да се отнасяме с такава задача? Да, въобще, можем ли да си представим глагола "чувствува" в повелително наклонение?